Генераторът и Манифестиращият Генератор се различават в начина, по който овладяват нови умения и напредват в областите, в които работят или се развиват. За Генератора е необходимо да изчерпи нивото, на което се намира, преди да премине към следващото. Той е устроен да усвои всички подробности и едва след като почувства, че забуксува, идва време да продължи напред. Периодът, в който един Генератор забележи, че тъпче на едно място и няма накъде да напредва, е предвестник на развитието. Този етап понякога продължава повече, отколкото му се нрави и е изпълнен с фрустрация, понеже Генераторът няма как сам да се прехвърли на следващото ниво. Той трябва да бъде задвижен отвън.

Силата на Генератора е в майсторското овладяване на всеки етап от развитието му. Независимо дали става въпрос за кариерата или личния му живот, той не напредва, ако не изпипа всичко на нивото, на което се намира. Той е същество, усъвършенстващо се стъпка по стъпка.

Манифестиращият Генератор прескача стъпки

На свой ред Манифестиращият Генератор би предпочел да напредва по-бързо и това го подтиква да прескача стъпки в процеса. Той би се прехвърлил на следващото ниво без да е изчерпил предишното и по този начин ще изглежда като че ли се развива със значително по-добро темпо. В работата си Манифестиращият Генератор търси къси пътища и опитва да съкрати процесите като пропуска онова, което му се струва ненужно. Заради това, че е устремен към ефикасност и бърз напредък, понякога той се оказва в неприятна ситуация. Когато установи, че е пропуснал съществен детайл, може да му се наложи да се върне назад и да го поправи или да повтори изпълнението на задачата. Ако учейки е прескочил напред, може да се види принуден да се върне и да усвои пропуснатия материал. И в двата случая у него ще се надигнат гняв и фрустрация заради забавянето.

Силата на Манифестиращия Генератор е ефикасността

Манифестиращият Генератор е устроен да се придвижва бързо, знаейки кои етапи могат да бъдат пропуснати без последствия върху резултата и качеството. Той може да е ефикасен по отношение на процесите, в които е въвлечен и да реализира доста повече за по-кратко време. За целта е съществено да следи отклика на Сакралния си център и да остава свързан с Вътрешния си Авторитет, за да разграничава кои са коректните стъпки, които да следва.

Манифестиращият Генератор в дисонанс със средата си

Дори и Манифестиращият Генератор, който познава своето устройство, е изложен на риска да действа прибързано и да се опитва да изпреварва събитията. Когато набере инерция, той често спира да обръща внимание на отклика на Сакралния център. Препуска от една задача към друга, увлечен от скоростта и забравя да сверява дали това, с което се е захванал, е коректно за него в следващия момент. По този начин той често пропилява енергията си и достига до фрустрация и гняв, че заниманията отнемат повече време или усилия, отколкото му се е щяло да вложи.

Същевременно, ако не е изчакал да откликне, той е пренебрегнал и средата, в която действа и постъпките му не са в синхрон с нея, поради което се натъква на съпротива. Опитвайки се да се държи като Манифестор, настоява нещо да се случи, когато моментът или не е назрял, или не е подходящ, насилва процеса и претоварва отношенията с другите с напористи постъпки. Дилемата на Манифестиращия Генератор произтича от усещането, че може да реализира проектите си по-бързо, а същевременно, за да бъде ефективен и удовлетворен, е необходимо да се съобрази с външните обстоятелства и да им позволи да го насочват кога да действа и кога да изчака.

Активност и почивка

Генераторът и Манифестиращият Генератор се различават и в начина, по който следва да се отнасят към своя ресурс от енергия. За да може да се възстанови от своите занимания и да регенерира пълноценно, един Генератор е необходимо да се изтощи напълно преди да си легне да спи. Тогава той може да се презареди цялостно и да разполага с енергия на следващия ден.

Манифестиращият Генератор не е необходимо да достига до точката на пълно изтощение, за да се озове в леглото. За него е по-подходящо да се отдаде на почивка преди да е изчерпил цялата си енергия и да прекара известно време, изразходвайки последните си сили за по-леки и пасивни занимания.

Манифестиращият Генератор е Генератор

След като се спряхме на основните различия, характеризиращи Манифестиращия Генератор, важно е да си припомним, че приликите са по-съществени от разликите. Еднаквата аура обединява Манифестиращия Генератор и Генератора в един Тип. Поради тази причина, най-важното е да имате предвид, че Стратегията, която го направлява, е „Изчакай да откликнеш“. Тя позволява на Манифестиращия Генератор да се реализира с едно добро темпо, разполагайки със Сакралната си енергия. Следвайки тази Стратегия, той може да намери удовлетворение в заниманията си, да бъде ефикасен и да бъде в съгласие със средата си.

The post Генераторът и Манифестиращият Генератор – Част 3 appeared first on .

Непрекъснатата връзка между мотор и центъра на Гърлото носи на Манифестиращия Генератор усещането, че е способен да инициира и той често се поддава на порива да предприема действия. Това не позволява на мощта на Сакралния му център да бъде ангажирана коректно и го кара да работи без достъп до най-големия си ресурс.

Същевременно Манифестиращият Генератор не разполага със защитата на затворената и отблъскваща аура, привилегия на Манифестора. Поради тази причина съпротивата, която среща, когато инициира, го изтощава и наранява, състарявайки го преждевременно.

Фрустрация и Гняв

Трудностите в заниманията на Манифестиращия Генератор, пречките, забавянията и непредвидените неприятности предизвикват у него не само фрустрация, но и гняв. Колкото повече инициира и насилва процеса, толкова повече гневно недоволство натрупва и именно това струи в аурата му. Макар и да се старае да прави различно впечатление, тя комуникира колко е неудовлетворен от френетичната си активност и липсата на така желаното въздействие.

Стратегията носи живот, който харесваш

Всеки от 4-те Типа има своя Стратегия, която да го ръководи. Тя е подход, който помага на всеки от тях да се реализира пълноценно и да намери заниманията и връзките, в които би допринасял с ценните си заложби и би бил ценен за това.  Когато един Генератор или Манифестиращ Генератор изчаква да откликне, той бива насочван към работа и отношения, които ще му носят удовлетворение, вместо бремето на безрадостна дейност и фрустриращи връзки. Генераторът е устроен да бъде доволен от живота си и това доволство вибрира в аурата му. Когато срещнете удовлетворен Генератор, той няма нужда да ви го казва с думи, защото можете да го усетите в присъствието му. Недоволството на свой ред също жужи като кошер разбунени оси и сигнализира колко фрустрация е натрупал Генераторът, пренебрегвайки Сакралния си отклик.

Ключът към манифестиращия потенциал е откликът

Манифестиращите Генератори често опитват да водят живот на Манифестор. Инициират и действат преди да бъдат попитани или да откликнат. Използването на манифестиращия потенциал е насърчено и от факта, че в западната култура се акцентира върху инициативата. Лишени от възможността да бъдат направлявани от отговорите на Сакрала, те се впускат в занимания, които не им носят удовлетворение. Без да изчакат отклика те не знаят за какво е на разположение енергията им и се борят със съпротивата като рицари без броня.

За да може да осъществи манифестиращия си потенциал, Манифестиращият Генератор е необходимо да го подчини на сакралния отклик. Когато изчака да откликне, той ще бъде ангажиран в дейности, които подхождат на жизнената му сила и в които може да намери удовлетворение. Именно чрез тях Манифестиращият Генератор ще може да реализира своя манифестиращ потенциал коректно.

Откликът като думи и движение

Характерно за Генераторите е откликът на Сакралния център да се изразява в спонтанни звуци „мхм“ (да) или „мнм“ (не), но в много случаи при Манифестиращия Генератор те отсъстват в този най-чист вид. Той е по-склонен да отговори с думи или направо да се захване с дейността, на която е откликнал. Манифестиращият Генератор казва „да/не“ и в категоричността на изказването му проличава дали то е подплатено с енергия или е ментално продиктувано. Движението също е проявление на отклика. Манифестиращият Генератор се задвижва или показва с тялото си готовност да се заеме с действието, на което е откликнал. Това е проявление на наличността на енергията за даденото занимание.

Манифестиращият Генератор разбира дали заниманието е подходящо едва когато започне

За разлика от Генератора, Манифестиращият Генератор узнава дали едно занимание е наистина подходящо за него едва когато се захване с него. След като откликне и се потопи в конкретната активност, той може да установи дали действително енергията му е на разположение за нея или по-скоро изпитва раздразнение от вършенето й. Той разбира в движение дали наистина това занимание му носи удовлетворение и може да остане в него или по-скоро го фрустрира и е по-добре да го прекрати за момента. Типично за Генераторите е да имат потребност да зарежат това, с което са се захванали, когато са се впуснали в него без да са изчакали да откликнат. Но Манифестиращият Генератор може да установи със сигурност коя дейност е за него само като се заеме с нея след отклик и поради това е коректно за него да я прекрати, ако усети, че няма енергия за нея.

The post Генераторът и Манифестиращият Генератор – Част 2 appeared first on .

4-те Типа: Типът описва аурата на човек

Типът е едно от основните понятия в системата за дизайн на човека (хюман дизайн). То е фундаментално и разкрива как функционираме на енергийно ниво. Съществуват 4 Типа, които не са свързани с нашите предпочитания, а с устройството, което ни е заложено по рождение. Всеки от тях – Манифестор, Генератор, Прожектор и Рефлектор – има свой характерен  електромагнитен почерк. Можем да го наречем присъствие или излъчване, което комуникира нашата същност още преди да сме проговорили. То съобщава що за природа имаме и предава какво отношение е необходимо да бъде проявено към нас. Аурата общува от наше име и познанието за Типа ни позволява да узнаем какво послание носим невербално. Тя отразява и как сме устроени да функционираме най-добре и задава нашата Стратегия, която ни помага да се настроим към начин на живот, който подкрепя това.

Манифестиращият Генератор не е отделен Тип

Самото име „Манифестиращ Генератор“ предизвиква известно объркване, защото понякога бива възприемано като обозначаващо хибриден Тип. Това води до допускането, че би трябвало да има и други подобни комбинации, например Генериращ Прожектор или пък Прожектиращ Манифестор, но всъщност Манифестиращият Генератор е единственото по рода си изключение. И най-вече, той не съставлява отделен, пети Тип, а е вариация на Генератора. Това ще рече, че имат една и съща аура.

Генераторът: отворена и обгръщаща аура

Аурата на Генератора е отворена и обгръщаща. Това й позволява да бъде рецептивна за външни стимули, на които откликва или не и предпоставя необходимостта Генераторът да изчака да бъде попитан или да му се поднесе нещо, на което да откликне. Откликът е енергийният отговор, усетен в тялото като прилив или отлив на енергия, който указва на Генератора дали да вложи енергията си в дадена дейност или отношения. Положителният отклик, който често се проявява като звук („мхм“), сигнализира на Генератора две неща: че тази дейност или тези отношения ще му донесат удовлетворение и че ще разполага с необходимото за преживяването. Ако един Генератор не зачита отклика си и пренебрегне негативния отговор на тялото си, той преживява фрустрацията, съпътстваща заниманията, които не са подходящи за него или не са в правилния момент.

Манифестор: затворена и отблъскваща аура

Манифесторът е екипиран със затворена и отблъскваща аура, която го предпазва и му позволява да инициира и да се справя със съпротивата по пътя. Именно тази затвореност на аурата на Манифестора изисква той да информира какво смята да предприеме. Никой не може да надникне какво се случа в него и да отгатне намеренията му. Аурата му позволява да изпълнява своята функция на инициираща сила в света и го съхранява от разрушителния ефект на опитите да бъде възпрепятстван.

Генераторът и Манифестиращият Генератор имат една и съща Аура

Манифестиращият Генератор, също както Генератора, има отворена и обгръщаща аура, а не затворена и отблъскваща. По устройство той също носи дефиниран Сакрален център, привилегия само на Типа Генератор, но се различава от класическия Генератор с това, че има непрекъсната връзка между един от четирите центъра-мотори и центъра на Гърлото.

Именно тази връзка, предоставяща достъп на енергията до материализиращата мощ на Гърлото, му дава неговия манифестиращ потенциал.

Стратегията на Манифестиращия Генератор: Изчакай да откликнеш

Поради определящото присъствие на Сакралния център, Манифестиращият Генератор е устроен да действа в отговор, задвижен от положителния или отрицателния си отклик. Неговата сила, както при всеки Генератор, се разкрива като реакция на външни стимули или когато бъде попитан. Без да изчака отклик, той не знае коя дейност и кои отношения биха му донесли удовлетворение.

The post Генераторът и Манифестиращият Генератор – Част 1 appeared first on .

Глобалните цикли са периоди с продължителност около 410 години. Всеки от тях има тема, която обобщава какво е характерно за този отрязък от човешката история. Темите идват от комбинации от 4 портала, които наричаме кръстове. Те създават трайно влияние, което се отразява на начина на живот на човечеството, както и на еволюцията на съзнанието. Кръстовете въздействат с постоянна фонова честота, която диктува духа на времето. Всеки, който се ражда в рамките на конкретен глобален цикъл, е дълбоко обусловен да възприема порядъка, в който се озовава, като единственият възможен. Поради това периодите на преход от един глобален цикъл към следващ са наситени с обърканост и усилия да бъде задържан познатият начин на живот.

Ние живеем на границата на два Глобални цикъла. Остават 7 години до приключването на настоящия цикъл, наречен Кръстът на Планирането и началото на новия – Кръста на Спящия Феникс.

Какво е характерно за Глобалния цикъл на Кръста на Планирането?

Глобалният цикъл на Кръста на Планирането е започнал през 1615 г. Той е съставен от четири портала – 37/40/9/16. Два от тях са част от племенната верига и носят със себе си готовността да подкрепяме, за да бъдат посрещнати нуждите на хората. Другите два са част от колективната логическа верига и привнасят споделянето за общото благо, така че да се осигури по-добро бъдеще за всички. Заедно те създават фонова честота на взаимна подкрепа и споделяне, която насърчава кооперативността и поддържа топлата привързаност.

37/40 Общност: да подкрепяш своето „племе“

В Кръста на Планирането два от порталите формират канал – 37/40, Каналът на Общността, Дизайн на част, търсеща цяло. Той е емоционален канал, свързан с чувствителността към близките хора, готовността да използваш волята си, за да набавяш необходимото за техните нужди и привързаността към семейството или общностите, към които принадлежиш. Заради присъствието на 37/40 във фоновата честота семейството се е обособило като ядро на обществото, а лоялността към него се е превърнала във висша ценност.

Какво предстои?

Предстоящият Глобален Цикъл се нарича Кръстът на Спящия Феникс и ще настъпи през 2027 г. Четирите портала, които го съставят, 55/59/34/20, имат съвсем малко общо предходните. Три от тях (55, 34 и 20) са част от вериги, които са устроени да бъдат дълбоко индивидуалистични.

55 е част от Индивидуалната верига и премества темата от подкрепата и споделянето към вдъхването на сила на индивидуалния дух. Дали нещо е необходимо за общността или полезно за обществото става несъществено. Доминиращият въпрос, който ще витае във въздуха, ще бъде „Как това влияе на моя дух? Окрилява ли ме? Или ме потиска?“.

34 и 20 са портали от Канала на Интеграцията и са устроени да бъдат себепогълнати. Те ще внесат във фоновата честота себичната заетост със собственото оцеляване. Тя ще се прояви в незаинтересованост от нуждите на другите и от това дали дадено действие е съобразено с правилните модели за бъдещето.

Единственият портал, който съхранява частица от честотата на предходния глобален цикъл, е 59. Той е част от племенната верига и добавя елемент на подкрепа, но над нея доминират преобладаващите теми на индивидуализма. Това е портал свързан с ролите, които поемаме в създаването и поддържането на интимни партньорства. Познатите стереотипи за „женски“ и „мъжки“ начини на държание във връзките са в процес на дълбока трансформация и дефинициите постепенно се разграждат.

20/34 Харизма: да бъдеш зает за себе си

В Кръста на Спящия Феникс два от порталите също формират канал – 20/34, Каналът на Харизмата. Той свързва Сакралния център с центъра на Гърлото и се появява под формата на забързана заетост, която не позволява енергията да бъде на разположение за другите.  Той идва да замести чувствителността към потребностите на семейството като донася на нейно място егоистичната погълнатост в занимания, които са ценни само за индивида. С всяка следваща година, с която се приближаваме към прехода към новия глобален цикъл, все по-интензивно ще присъства тенденцията хората да поставят на първо място своето лично удовлетворение. Подкрепата е постепенно измествана от дейности, които вдъхват на сила на самия себе си (self-empowerment). Готовността човек да работи, за да набавя необходимото за нуждите на другите, в замяна на това да бъде част от нещо по-голямо, бива бавно заменена от преследването на индивидуално щастие.

Период на преход

Порталите, съставящи всеки от двата Кръста, оформят като цяло доста различна фонова честота. В момента сме в период на преход, по време на който влиянието на един Глобален цикъл отслабва и постепенно бива изтласкано от въздействието на следващия. Промяната отнема десетилетия, а не настъпва внезапно. През последните години можем да наблюдаваме тенденции, които отразяват прехода и ще продължат да се разгръщат за напред.

През февруари 2027 г. ще навлезем в нов глобален цикъл, но едва когато и последният човек, роден по време на Кръста на Планирането си отиде, честотата на този глобален цикъл ще изчезне напълно.

The post Глобалните цикли: фон на няколко столетия appeared first on .

Сакралният център е един от 4-те Мотора в графиката на тялото. Той генерира енергия,  подходяща за поддържане на активност и може да бъде на разположение за дълги периоди на работа.

Сакралният център функционира като генерира енергия, която следва да бъде изразходвана напълно, преди да бъде в състояние да се презареди. Ако зарядът не бъде употребен изцяло в рамките на деня, възстановяването е нарушено. Например, когато човек с Дефиниран Сакрален център не използва енергията си докрай преди да си легне, той среща трудности да заспи и често няма отморяващ сън. Едно от най-важните правила за всеки с Дефиниран Сакрален център е “Не си лягай преди да изхабиш енергията си.”.

Сакралната сила: Привилегия на Генератора

Сакралният център е дефиниран само при Генераторите. Предназначението на този Тип е свързано с капацитета да гради и поддържа, да създава и работи, инвестирайки енергията си. Сакралът указва за какво е на разположение този човек, с какви занимания е устроен да бъде зает и комуникира това чрез отклика.

Какво представлява „откликът“?

Механизмът, чрез който се разпределя за какво, кога и по какъв начин да бъде използван този енергиен ресурс, е откликът. Той отразява на нивото на тялото как Генераторът отговаря (откликва) на нещата, които му се предлагат.

Откликът може да бъде описан по няколко начина:

Откликът като звук

На първо място откликът се изразява под формата на звук – „мхм“ (да) или „мнм“ (не), който се издава, когато на Генератора бъде зададен въпрос. Тези звуци изникват спонтанно и непосредствено след въпроса. Те могат да приемат формата на хъмкане, мъркане, ръмжене, мрънкане и изразяват неподправено дали Генераторът е на разположение или не за това, за което е попитан.

Откликът като прилив и отлив на енергия

Откликът може да бъде наблюдаван и като усещане в областта около корема, където се помещава Сакралният център. То може да приеме формата на разливаща се топлина, подскачане или приятно свиване, когато сигнализира, че отговорът е положителен. Би могло да се прояви и като неприятно усещане за потъване в стомаха, спазъм или пробождане, когато сигнализира, че няма енергия за това занимание.

Откликът като движение

При много Генератори (особено при някои Манифестиращи Генератори) откликът може директно да ги задвижи и да забележат, че вече са се заели с дейността, която им е предложена, още преди да издадат звук или да доловят усещане в областта около корема. Липсата на движение в тялото на свой ред предава посланието, че откликът е негативен и няма енергия за заниманието.

Какво комуникира откликът?

„На разположение съм за това занимание“

Откликът служи като механизъм, който указва на Генератора за какви дейности е устроен да бъде на разположение. Много хора от този Тип се питат каква е работата, която е най-подходяща за тях и търсят съвет за своята професионална реализация. Най-добрият консултант за тях е техният отклик. Той винаги ще бъде утвърдителен само и единствено за правилната работа или активност. Колкото и примамлива да изглежда една професионална възможност „на хартия“, ако откликът е отрицателен, тя е неподходяща. Положителният отклик се поражда само в отговор на онези предложения и въпроси, които пасват на устройството на човека.

„Ще ми донесе удовлетворение“

Винаги, когато изчакат да откликнат, Генераторите имат прилив на енергия за занимания, които им носят удовлетворение. Тези активности не изискват награда в края на процеса, а обикновено са удовлетворяващи сами по себе си. Те ангажират енергията на Генератора по начин, който е подходящ за качеството й и поради това не предизвикват вътрешна съпротива.

Ако човек се заеме с дейност, на която не е имал отклик или откликът е бил негативен, това води до фрустрация от самото занимание и недоволство от резултата. За Генератора е трудно да напредва и да се усъвършенства в област, в която не е попаднал, следвайки отклика си.

„Ще имам достатъчно енергия“

Когато откликът е слаб или няма отклик, това сигнализира, че наличната енергия е недостатъчна или неподходяща за даденото занимание. Ако Генераторът инициира и предприеме действия, той често се оказва пред повече работа, наситена с повече непредвидени трудности и изискваща повече енергия от очакваното. Борейки се с дискомфорта от занимание, което не му носи удовлетворение и е по-трудно отколкото е изглеждало, Генераторът изпитва натрупваща се фрустрация, която рано или късно го кара да зареже започнатото или да капитулира от отчаяние, че след толкова усилия все още няма резултат.

Сакралният център говори

Сакралният център е „говорният апарат“ на Генератора. Но понеже звуците, с които общува, звучат доста първично, той още в ранна възраст бива заглушен и заменен от речта. За да може човек да се свърже с отклика си, е необходимо да остави настрана думите и да даде предимство на звуците. В началото е по-лесно те да бъдат чути в ситуации, в които става въпрос за задоволяването на базисни нужди. Когато на Генератора се предложи храна, той спонтанно може да издаде звук, който комуникира дали това ястие е подходящо за него или не.

Важно е в началото човек да изгради връзката със Сакрала, наблюдавайки какви звуци, сигнали или физически усещания използва, за да комуникира своето „да/не“.

Единствено положителният отклик – било под формата на „мхм“, като приятно свиване в корема или като задвижване към нещо, дава зелена светлина на Генератора да се впусне в заниманието, за което е попитан. Негативният отклик, характеризиран от неприятни усещания, тежка въздишка и ръмжащи звуци, комуникират липсата на енергия за дадената активност. В някои случаи ще отсъства реакция. Тази ситуация изглежда доста объркваща за ума на Генератора, но всъщност е семпла – щом няма прилив на енергия и положителен отклик, отговорът е „не“.

Откликът е отговор: Генераторът не е устроен да инициира

За да се прояви откликът, е нужен въпрос. Генераторите не са устроени да инициират решения и да предприемат действия, защото по този начин нямат достъп до информацията от Сакрала си дали дадената активност е подходяща за тях. Чакайки да откликнат, Генераторите не разхищават своята енергия в занимания, които няма да им донесат удовлетворение.

Чакането е активен процес на отсяване.

В свят, в който инициативата се насърчава и награждава, да чакаш звучи плашещо. Много Генератори изразяват безпокойство как ще се осъществят, ако не бъдат инициативни и не преследват осъществяването на собствените си планове и идеи. Изчакването е процес на пресяване на нещата, в които един Генератор потенциално може да си вложи енергията. Когато предприема действия, той няма възможност да провери чрез отговора на Сакрала дали дейността е подходяща за него. Менталната проекция за това какво би било да си зает с конкретно занимание, често се различава значително от реалното преживяване.

Чакайки да видят какво им се поднася отвън и избирайки според отклика си, Генераторите имат начин да разберат предварително:

1. дали активността е подходяща за тяхното устройство,
2. дали ще им донесе удовлетворение
3. и дали ще имат достатъчно енергия да я изпълнят.

Всеки Генератор е тясно специализиран

Всеки Генератор е тясно специализиран и е на разположение само и единствено за определени видове дейности. Изкушаващо е да мислим, че човек е в състояние да върши каквото пожелае, но генетичната предразположеност ни ограничава до това да имаме специфични заложби. Качеството на енергията, която Сакралният център произвежда, предпоставя за какви занимания е подходящо да се използва тя.

Откликът насочва сакралната сила към подходящите области от занимания 

Често хората питат в какво ги бива, коя е областта, в която могат да се реализират и кои са истинските им таланти. Човекът е твърде сложна система, която е отворена към средата си и е в постоянен обмен с нея. Устроени сме да бъдем уникално проявление на начина, по който нашите характеристики по рождение са се препрели с наученото чрез преживяванията. Никой отвън не би могъл да обхване цялата сложност на едно човешко същество и да опише надлежно качествата му. Именно затова е така важно да бъдем свързани с вътрешната си истина. При Генераторите тя се разкрива чрез Сакралния отклик. Той е механизмът, който насочва към видовете занимания, които могат да бъдат източник на удовлетворение и усещане за осъщественост. Когато един Генератор откликва, той казва „да“ на дейността, която подхожда на качеството на енергията му. Постепенно, поглеждайки назад, той установява кои са заниманията, които се оказва, че му прилягат, защото сякаш винаги има енергия за тях. Но за Генератора не е възможно интелектуално да отгатне или прогнозира с какво ще е доволен да се занимава. Откликът спасява Генератора от лутането в търсене за какво е подходящ и претеглянето на възможните професии.

Да следваш отклика си е грижа за себе си

Когато не забелязва отклика си или не го зачита, Генераторът използва енергията си за дейности, за които не е подходяща и преживява трудностите, които среща, като твърде съсипващи. В хода на такива занимания, неминуемо изпитва фрустрация, а в края на деня – изтощение и недоволство от начина, по който е прекарал времето си. В тези обстоятелства Сакралният център започва да дегенерира, което в ежедневието се проявява като постоянна умора и неудовлетворение. Често Генераторите имат оплакване, че нямат енергия и са силно изненадани да разберат, че носят този могъщ мотор в себе си. С годините работа в неподходяща област, опитвайки се да се приучат да изпълняват изискванията на професията, те бавно са унищожавали собствения си ресурс.

„Не“ на всичко неподходящо

Дори и да срещнете своя дизайн на етап в живота си, когато усещате преумората и напластилото се недоволство, можете да коригирате курса като започнете да се вслушвате в отклика си. Началото на процеса в много случаи е свързано със звучното „не“ на всички онези неща, които не са коректни за вас. Това е необходимо разчистване на пространството, за да може Сакралният център да си отдъхне от нерадостната дейност и да започне своето възстановяване. Може да забележите, че чрез негативния отклик отказвате почти всичко, което ви се предлага и така се освобождавате от неподходящото. Възможно е да мине време преди да усетите първия силен положителен отклик, свързан с работа. В чакането се разкрива кои са дейностите, които бихте вършили, защото за вас са удовлетворяващи сами по себе си. И оттам започва възстановяването и подхранването на Сакралната сила.

The post Сакралната сила appeared first on .

Той е различен с това, че всички центрове в картата са недефинирани (бели). Поради липсата на дефиниция, той не преживява обуславянето, както останалите три типа.

За Генератора, Прожектора и Манифестора външното влияние идва от хората, които имат дефинирани центрове, канали и портали, където те са отворени.

Това налага да бъдат бдителни за обуславянето, произтичащо от такова взаимодействие, защото то ги тласка да се държат по начин, който не е автентичен за тях. Аналогично, планетите оказват постоянно въздействие, дефинирайки недефинираните центрове и отправят предизвикателство към осъзнатостта ни да разпознаваме обуславянето и да се придържаме към дефиницията си.

Дефиницията и отвореността са опозиция, която създава постоянно напрежение – да устоиш на силите, които ти въздействат да бъдеш нещо различно от онова, което си. При Рефлектора тази динамика не присъства по същия начин.

Рефлекторът е устроен да взима проби от заобикалящата го среда – както общностите, в които се движи, така и космическото „време“, и по този начин да измерва качеството й.

Той поема обуславянето от хората и планетите като дегустатор на вино, който отпива глътка, задържа я в устата си, за да усети качеството на течността и след това я изплюва. 

Поради липсата на дефиниция, която да създава постоянни и стабилни характеристики, с които Рефлекторът да се идентифицира, той се променя със средата, хората в обкръжението му и движението на планетите.

Въпросът за Рефлектора е „Кой съм аз днес?“

Може да бъде дълбоко объркващо да нямаш постоянството на една вътрешна структура, която да те определя. Но това, което създава приемственост за Рефлектора, е Луната. 

Луната създава приемственост

Всеки месец Луната, обикаляйки астрологичната окръжност, активира порталите в нея в една и съща последователност. Всеки Рефлектор на свой ред, има в картата си 26 активации, които макар и да не формират канал, присъстват като спящ потенциал. По веднъж всеки месец Луната активира хармоничния (противоположния в канала) портал на всеки от тези 26 потенциала и носи временна дефиниция за Рефлектора.

За период от 10-12 часа Луната дефинира канал в картата на Рефлектора.

Тези канали са едни и същи и се активират в една и съща последователност всеки месец и именно тази неизменна поредност внася структура в живота на Рефлектора. Поради това е важно за него да следи движението на Луната през порталите и да наблюдава в кои моменти тя се намира в противоположния (хармоничния) портал на активирания в картата му и да бъде буден какво оживява в него с тази дефиниция.

В този магичен процес различни аспекти у Рефлектора оживяват и като запалени лампи осветяват даден фасет от реалността.

С изтичането на лунния месец, у Рефлектора могат да изкристализират решенията относно важните неща в живота му. 

The post Рефлекторът и Луната appeared first on .

Как бихме определяли кога започва и приключва един ден или една година?

Понятията, с които измерваме времето, са се оформили постепенно с хода на исторически процес. Днес използваме думите „година“, „ден“, „месец“ без да се замислим, приемайки ги за даденост. Те са се превърнали в общоприета истина, считана за факт от реалността. Забравяйки, че човечеството е достигнало до колективен консенсус за мерните единици на летоброенето, ние понякога не сме в унисон с универсалните, надчовешки модели на вселената.

Системата за дизайна разкрива не само механиката на устройството на човека, но и на другите живи и неживи форми. Тя също описва как функционираме в контекста на по-мащабните процеси като глобалните цикли.

Всичко е модел.

Картата на всеки от нас онагледява специфичната вариация на „човешкия“ модел, която сме тук да въплътим. Тя се формира на базата на разположението на планетите в 64 портала в зодиакалната окръжност. Техните позиции оставят отпечатък, който поставя рамките на нашия потенциал и е основата на проявлението ни като диференцирани същества. Той ни позволява да разглеждаме картата на своите дадености и ни предоставя възможността да живеем съгласно истинската си същност.

Но индивидуалният модел на всеки от нас съществува в контекста на по-големи модели като партньорствата, семействата, общностите и големите групи и се разгръща на фона на темите на времената, в които живеем (глобалните цикли).

Движението на планетите спрямо 64-те портала също се случва съгласно непроменлив модел, който разкрива динамиката на нашето време.

Планетите безспирно обикалят зодиакалната окръжност, прекарвайки различно време във всеки от порталите. На свой ред, 64-те портала са подредени в непроменлива последователност с дълбока логика. Тяхната подредба придава специфичен характер на конкретни отрязъци от зодиака. Когато познаваме тези отрязъци, можем да надникнем отвъд илюзията на случващото се.

Слънцето, което изглежда сякаш се движи, наблюдавано от Земята, също променя позицията си спрямо 64-те портала. То е звездата, която най-силно ни влияе с потока от неутрино, който произвежда. То прекарва приблизително 5 дни и половина в отрязъка на един портал и тогава оживява характерната за портала тематика.

Всеки нов цикъл започва, когато Слънцето навлезе в 41 портал.

Този портал кореспондира на старт кодона в генетиката, носи темата на глада за преживявания, които не си имал досега и бележи началото на нов процес. В него се заражда фантазията да изпиташ нещо непознато, което никога преди не си усещал. Той предоставя горивото да поемем по пътя на човешкия опит и ни тласка да продължаваме да търсим отвъд хоризонта на познатото.

В началото на всеки цикъл у нас се пробужда апетит за още една година. Често този период е време, в което се изпълваме с очаквания и надежди, устремяваме поглед към бъдещето и фантазираме за осъществяването на породилите се мечти. Но това е едва главната буква в първото изречение на роман от 365 страници и неговият сюжет е неизвестен и непредсказуем. Когато Слънцето озари този портал, то ни поставя под напрежение да започнем да четем.

41 портал обхваща арката от 2⁰00‘00“ до 7⁰ 37‘35‘‘ на Водолей.

Всеки нов годишен цикъл започва с навлизането на Слънцето в този отрязък, което тази година ще бъде на 22.01.2022 г. в 03:50 ч. местно време.

Не само началото на годишния цикъл е зададено, но и неговият завършък.

Той е рамкиран от 4 портала и докато Слънцето преминава през арката, която те обхващат, имаме предпоставките за дълбока ретроспекция на преживяванията, през които сме преминали. Всеки един от тези 4 портала е източник на напрежение и ни притиска да се изправим пред конкретни въпроси, отговорите на които са фундаментални за начина, по който ще навлезем в следващия цикъл.

Любопитно е, че Слънцето навлиза в първия портал от тази поредица именно на 31.12., когато повечето хора празнуват последния ден от календарната година. В навечерието на празничното посрещане на първия ден от годината по григорианския календар, всъщност се намираме в началото на период за равносметка, по време на който да преразгледаме от различни ъгли какво ни е донесъл изминалият годишен цикъл.

Порталите на равносметката:

Порталите, които ни отвеждат към завършъка на цикъла, създават напрежение у нас да преосмислим дали следваме своето предназначение (38 портал), кой ни подкрепя в този процес (54 портал), какво сме открили за себе си чрез преживяванията, които сме имали (61 портал) и какви са ограниченията, които рамкират процеса ни (60 портал). Всеки етап е стъпка, която може да ни позволи да вникнем по-дълбоко в изминалия цикъл, да разширим осъзнатостта си и да съзреем, в резултат на придобития опит.

Крайната точка на всеки един цикъл е най-слабият момент от него. Тогава сме най-уязвими да се впуснем в ново преживяване, без да сме рефлектирали върху опита, който сме придобили. Необходимо е оттегляне и усамотение, за да погледнем в ретроспекция и да извлечем смисъл. В тази последна фаза можем да направим изводи от преживяванията, да оценим какво сме научили, да преброим съкровищата си и да изближем раните си. Това е време за равносметка в различни измерения. Тя ни позволява да продължим в следващия цикъл помъдрели и вместо да повтаряме едни и същи преживявания, зацикляйки в тях, да се движим по спиралата на развитието и придобиването на по-голяма осъзнатост.

Предстоят дни, които ще ни предоставят правилната енергия, за да можем да погледнем назад към отминалите преживявания. Да помислим за хората, които ни съпътстваха и да видим кои сме след всичко това. Да се запитаме как ни е променило случилото се и как се е отразило на нашите спътници. През идните 22 дни (от 31.12.2022 до 22.01.2022) можем да си припомним удовлетворението и успехите, миговете на горчивина и фрустрация, да измерим какво въздействие са имали събитията върху нас и другите, да се изненадаме и разочароваме, преди да поемем отново към следващия годишен цикъл.

The post Кога започва новата година? appeared first on .