Готов ли съм да пусна случилото се и да го оставя зад гърба си?

60 портал е един от пазителите на колелото, които поддържат вечния кръговрат и представлява старото. Той ни приканва да приемем ограничението, че преживяното е отминало и без съжаление, да продължим  към неизвестното.

Поставяйки ни пред завършеността на събитията от годината, той ни насърчава да приемем тяхната финалност. „Каквото беше, беше.“, би казал, ако можеше, подтиквайки ни да пристъпим в новия порядък на следващия цикъл без ненужен багаж. Той обозначава предела, отвъд който започва ново преживяване. Няма нужда да носим със себе си тежестта на историите или тяхната отминала сладост. Достатъчно е да вземем прозренията си и личната си истина.

* Слънцето навлиза в 60 портал в 15:11 ч. на 16.01.2022 г.

Използвайте времето за равносметка, следвайки темите на порталите, за да приключите годишния цикъл коректно!

The post 60 портал: Готов ли съм да пусна преживяното? appeared first on .

С навлизането на Слънцето в 61 портал, Вътрешната истина, порталът на Мистерията, в 02:38 ч. на 11.01.2022 г., идва време да се съсредоточим върху въпроса:

„Какво узнах за себе си чрез тези преживявания?“

Научени сме да мислим за себе си в термините на колективни концепции, да се представяме с конвенционални понятия и да се описваме с тях дори във вътрешния си диалог. А каква е истината? Всяка една ситуация ни предоставя възможността да узнаем истината за себе си – изживявайки я или заобикаляйки я, бидейки себе си или криейки се в един изфабрикуван аз. Дали сме „силни“, „широко скроени“, „верни“ или „мъдри“ разбираме само в хода на събитията, когато се изправим пред онова, което изпитваме и се вгледаме в начина, по който преживяваме случващото се. Изпитвайки усещанията, присъствайки в ситуациите, чувствайки и наблюдавайки узнаваме каква е истината за нас самите.

Всяко едно преживяване ни дава възможност да разбулим мъничко мистерията на това кои сме всъщност.

Нека в този период погледнем назад и видим каква беше нашата история и кои сме ние в нея. Можем да се запитаме:

• Какво узнах за себе си чрез преживяното?
• Какъв аспект от мистерията на моята същност ми се разкри в този цикъл?
• Какво знам за себе си, което не знаех преди?
• Кой съм аз след всички тези преживявания?

Винаги, когато влизаме в едно преживяване, следвайки Стратегията на Типа си и зачитайки своя Вътрешен Авторитет, то е коректно за нас. Дори и да не е непременно приятно и да крие предизвикателства, които не сме подозирали, то ще бъде именно онова от което се нуждаем, за да разширим полето на опита си и да обогатим осъзнатостта си.

* Слънцето навлиза в 61 портал в 02:38 ч. на 11.01.2022 г.

Използвайте времето за равносметка, следвайки темите на порталите, за да приключите годишния цикъл коректно!

The post 61 портал: Какво узнах за себе си? appeared first on .

„Взаимодействието в ежедневния си социален контекст, но и личните мистични и космически взаимоотношения.“

По време на този период можем да обърнем поглед към хората, които ни придружаваха в тази обиколка, да преразгледаме отношенията си и да претеглим тяхното качество.

• Кой е в живота ми? Кой беше до мен през изминалия цикъл?
• Кой подкрепяше амбициите ми?
• В кои връзки бях разпознат за потенциала ми и подкрепен да го изявя?
• Кой ме окуражаваше да напредвам?
• Кои бяха моите съмишленици в начинанията ми през годината?

Този етап ни подтиква да си спомним кои бяха значимите за процеса ни персонажи, но ни припомня и това, че сме в своя процес заради себе си.

Понякога, придавайки на отношенията по-голяма важност, отколкото на самите себе си, забравяме, че връзките са инструмент за нашето развитие. В тях можем да преоткрием себе си чрез другия. Но поставяйки спътника си на първо място, изгубваме потенциала си за себереализация.

Този етап от времето за равносметка ни приканва да претеглим връзките си от гледна точка на това дали ни подкрепят да бъдем по-свързани със себе си и да разширяваме осъзнатостта си за това кои сме.

Не забравяйте, че най-сигурният начин да бъдем обградени от неправилните хора е като ги подбираме с ума си на базата на ментални представи и интелектуално формулирани критерии. Следвайки своята Стратегия и Авторитет, ние се движим по траекторията, в която можем да осъществим своя потенциал и срещаме подходящите спътници в процеса си.

* Слънцето навлиза в 54 портал в 14:11 ч. на 05.01.2022 г.

The post 54 портал: Кой е в живота ми? appeared first on .

„Способността да съхраниш индивидуалния интегритет чрез противопоставяне на разрушителните сили.“

В този период от приблизително 5 дни и половина бихме могли да погледнем назад, за да открием кое от изминалата година ни е дало усещане, че животът ни си струва. Тласнати сме да се запитаме

„Открих ли смисъл?“

Слънцето в 38 портал ни подтиква да си припомним моментите, в които сме били дълбоко проникнати от знанието, че съществуването ни има предназначение. Eдновременно с това ни кара да се вгледаме кои са били силите в заобикалящата ни реалност, които са ни вдъхвали сила да го осъществяваме и кои са отнемали вятъра от платната ни.

В този период за самоанализ можем да погледнем назад и да изследваме външния натиск за конформизъм. Това е повод да се запитаме кога сме се поддавали на разрушителното въздействие на хората, които са опитвали да ни променят и да ни отклонят от истинската ни природа. Бихме могли да си припомним как сме успели да съхраним индивидуалността си, въпреки че сме били социално неприемливи, неуместни и странни.

Това е време да се върнем към моментите, в които сме отстоявали правото си да се проявяваме като диференцирано същество със свой неповторим процес.

Предназначението естествено произтича от това да бъдеш себе си.

То е строго индивидуално и генерализираните идеи за смисъла на живота, популярните представи и моделите, предлагани от системи и учения не могат да задоволят дълбокото търсене на човешкото същество. Но да откриеш смисъл не е интелектуално начинание и предназначението не е ментална концепция. То ни се разкрива със следването на нашата Стратегия и Авторитет, които ни вдъхват сила да утвърждаваме и изживяваме своята уникалност като фундаментална проява на любов към себе си.

* Слънцето навлиза в 38 портал в 01:47 ч. на 31.12.2021 г.

Използвайте времето за равносметка, следвайки темите на порталите, за да приключите годишния цикъл коректно!

The post 38 портал: Открих ли смисъл? appeared first on .

14 портал носи древното име „Притежание в огромна степен“. Визуално, той е бил представян като каручка, която е препълнена с товар. Бил е символ на богатството и изобилието, идващи с коректното използване на енергията.

14 хексаграма е съставена от триграмите Небе и Огън, символизирайки слънцето сияещо в небесата и така е представяла времена на просперитет и изобилие, Огромна Реколта.

Някои автори превеждат името на тази хексаграма като „Огромна Реколта“, понеже по-точно отразява естеството му. Да предприемаш действия, с цел да придобиеш притежания е било считано за неуместно. Докато реколтата е била свързвана с навременност, съгласно законите на Небето и Земята и придържане към ценни приципи.

Също сред използваните образи за онагледяването на характера на тази хексаграма е било изображението на ръка посягаща да сграбчи луната. Той е бил репрезентация на разбирането, че директният стремеж към богатство и придобивки е нездрав, а имането е преходно, може да бъде отнето и е неконтролируемо от човека. С времето, инструкциите, съдържащи се в тази хексаграма, били забравени и останало само притежанието.

2/14 Каналът на Такта, дизайн на Пазител на ключовете

В графиката на тялото 14 портал е част от канала на Такта и заедно с 2 портал, Приемащата, създават жизнената сила да следваш собствената си вътрешна посока, движен от мощта на отклика си.

2/14 отразява дизайна на Пазител на ключовете.

Някой, който носи този канал в графиката си е устроен да се движи в своята, следвайки отклика си и като страничен ефект – да вдъхва сила на другите, за да следват собствената си посока. Срещайки се с него, хората може да имат преживяване, че са получили тласък да следват своя път. Носещият този канал може да не си дава сметка, че вдъхновява с това, че крачи, изразявайки идентичността си в кариерния или личния си процес. Дори често на интелектуално ниво не е на ясно накъде върви, но носи в себе си дълбоко и неопровержимо знание, което бива представено чрез отклика. Сякаш той разполага с ключ за посоките на околните, но често пъти не знае къде е ключът към неговата посока.

Всеки от нас е устроен да има място и начин за реализация в материалния свят.

За някой, който носи 2/14, да разполага с ресурси би могло да е съществена тема в живота му. Да следваш своята индивидуална посока е предпоставка за това да се озовеш там, където енергията, с която разполагаш може по най-подходящ начин да се превърне в материя и да донесе съответните награди за формата и духа.

Посоката се разкрива чрез отклика

Ако взима решения ментално, носителят на този канал може да търси материални резултати, но действията му да не водят до тях, въпреки вложената енергия.

Това е генераторски канал, чийто механизъм е свързан с отклика.

Рецептивността какво се поднася отвън като въпрос или стимул позволява да отговориш положително или отрицателно според това дали разполагаш с енергия или не. Отвореността позволява на Генератора с 2/14 да забележи какво идва към него и как откликва на различните възможности, които му се предлагат. Вярната посока за човек, носещ Канала на Такта не може да бъде намерена интелектуално. Тя се указва от това за какво е налична енергията му.

Индивидуалната посока вдъхва сила

Но 2/14, Канала на Такта, е част от верига канали, която наричаме Индивидуална. Като такъв той е устроен да бъде проявление на една различна, неконвенционална посока. Следването й вдъхва сила на индивидуалността и вдъхновява околните да следват своя уникален път. Човек с 2/14 е устроен да откликва на това да влага енергията си в работа, която изявява идентичността му и представя неговата неповторимост. Търсейки кариера ментално, той е ограничен до наличните опции, когато всъщност пътят му е устроен да бъде създаден с крачките, вместо предварително утъпкан.

14 портал подсказва за енергията да натрупаш и задържиш материални или властови ресурси. Ключът към Притежанието в Огромна Степен е скрит в линията на 14 портал, която е активирана в графиката.

Духът на Притежанието

Позицията на 14 портал в колелото е друга насока към характера на Притежанието. Мандалата, съдържаща неизменната подредба на 64-те хексаграми, може да бъде разделена на 4 квадранта. Всеки от тях залага принцип, чрез който се осъществява прдназначението на конкретните портали, попадащи в него. 14 портал живее в квадранта на Мутацията, свързан с трансформацията на Духа. В този смисъл, притежанието в огромна степен е свързано не с материалните закони на формата, а с преобразуването на духа. И не случайно основата на 14 портал е свързана с изследването на висшите принципи, към които да се придържа човек в материалния свят, за да разполага с необходимото.

6-те Ключа

Парите не са всичко

В основата на Притежанието в Огромна Степен стои следването на висши принципи. Макар и в материалния свят да изглежда сякаш парите са решение на много проблеми, тази нагласа създава заблуди за стойността им и разделя обществото на силни и слаби.

Древното послание на 14 хексаграма е, че самоцелното преследване на притежание е безрезултатно, а осланянето на придобивките е измамно, поради тяхната преходност.

Жаждата за имане служи като път за учене, че не преследването на богатство като самоцел, а следването на висши принципи води до натрупването и задържането на ресурси.

Да зачиташ механизмите на собственото си устройство в ежедневието е съществена част на материалния успех. 2 портал държи визията за Плана, в който всеки има място и форма, позволяващи по най-подходящ начин да превърне енергията си в материя. Именно чрез тях човек разполага с необходимото достатъчно.

Когато някой с 2/14 работи за средства, вместо движен от отклика си, Каручката е празна и ресурсите сякаш все са недостатъчни.

Но оставайки рецептивен, наместо да инициира в каква посока да поема, носещият този канал може да узнае за какво е на разположение енергията му и да я вложи именно там. Следвайки отклика си, влагайки енергията си в дейности, който му носят удовлетворение, може да се сдобие с Притежание в Огромна Степен.

Инвестиция в експертно знание

При други, ключът към притежанието е инвестицията в експертно знание. Делегирането на отговорност на хора, които са развили специализирани умения, вместо да опитваш да правиш всичко сам, постила пътя към материална реализация. Оставяйки експертността на експертите, човек може да развие своите естествени умения, без да среща съпротивата, произтичаща от усилията да овладее област, към която няма природна предразположеност.

Служене

Понякога притежанието е резултат от себеотрицателния принос в полза на другите. Парадоксално, когато използват енергията си да служат, хората, чийто ключ към богатството лежи в това, биват щедро възнаградени и Каручката им е препълнена, макар и никога да не са целили това.

Сигурност чрез развиването на умения

Ключът към Притежанието може да лежи в развиването на умения, които създават сигурност. Ресурсите идват като плод на възможности, за които правилните умения са били усвоени достатъчно солидно. Без владеенето на подходящите умения, материалното благополучие може да бъде разклатено. Свръхувереността в моменти на съревнование може да бъде подвеждаща и да катурне Каручката, застрашавайки ресурсите.

Арогантност или достойнство?

Често позицията на някой, който разполага с власт, в това число и под формата на Притежание, крие риск да станеш арогантен. Илюзията, че притежанието придава повече стойност на притежателя и му дава власт над не до там облагодетелстваните, е почти универсална. Тази проекция може да подхрани както надменността на имащия, така и управляемостта на нямащия. Но подобно превъзходство съществува докато имаме съгласие, че властта е у този, който разполага с ресурсите. Позициите на власт са крехки, понеже са поддържани от проекцията за качествата и очакванията, приписвани на хората, които ги заемат. Ключът към Притежанието лесно може да бъде изгубен, защото той може е в достойнството по отношение на нямащите.

Смирение

Най-необичайният ключ към притежанието е свързан с духовността. Обикновено не бихме предположили, че е възможно да бъдеш материално реализиран, ако следваш духовни принципи. До голяма степен духовното и материалното са възприемани като противопоставени. Но именно чрез дълбокото приемане, че ресурсите са налични и циркулират без да са управлявани еднолично от никой, води до смирението да приемеш, че богатството е щастливо стечение на обстоятелствата.

Лесно е да прибегнем към причинно-следствени обяснения, приписващи Притежанието на индивидуалното намерение и действие, превръщайки го в лична заслуга. Но в успеха и неуспеха на всяко едно начинание са намесени множество фактори, които изпускаме от поглед, ако не мислим за системния, изтъкан от взаимовръзки порядък на живота.  

Ако изследваме житейския път на най-успешните хора в света, ще открием, че успеха и реализацията им са точно толкова продукт на техните лични усилия, колкото на щастливото стечение на обстоятелствата да израснат именно в историческия контекст, в който са се родили, да разполагат с достъп до лимитирани ресурси, които техни съвременници не са имали как да ползват и да бъдат подкрепени от хората, създали им условията за осъществяване .“Аз правя пари“ представя причинно-следствен модел на мислене, в което Аз-ът е вършител, независим и неподвластен на множеството фактори свързани с ресурсите. Виждайки себе си като участник в система от елементи, които в процеса на взаимодействията си генерират средства, позволява да разпознаем, че „резултатът“ не е заслуга на никой в частност, а на цялото и неговата среда. Припознавайки това, намалява значимостта на отделния индивид и съпътстващите я грандиозност и илюзия за власт.

Капитулацията, че нямаш едноличен контрол над събитията, позволява да се отпуснем в своята безпомощна некомпетентност и да позволим чрез рецептивността и мощта на отклика да избираме къде и кога да влагаме енергията си. А ако Притежанието в Огромна Степен ни застигне, да се насладим на имането, със съзнанието, че материалният успех зависи от стечението на много условия, далеч отвъд индивидуалния ни обсег.

Независимо дали носите 2/14 в дизайна си, доверието към вашата Стратегия и Авторитет ще ви отведе към подходящата среда, в която енергията ви да се превърне по подходящ начин в материя.

The post Къде е ключът към Притежанието? appeared first on .

Пътят на човешкия опит се състои от четири последователни портала, които са част от Абстрактната Колективна верига и бележат фазите в едно преживяване.

Представя пътят на човешкия опит, започващ от 41 портал, преминаващ през 30 и 36 портал и завършващ в 35 портал.

В началото на процеса стои 41 портал, който е единственият иницииращ или стартиращ кодон и бележи началото на всяко ново преживяване. Той носи в себе си всички възможни чувства и всички възможни преживявания и горивото да започнеш нещо ново.

41 портал е свързан с мечтите за всички възможни преживявания. Всяка фантазия е придружена от  чувства и така се оказваме преизпълнени с тях. Искаме всичко (и често го искаме незабавно). Изпълнени с мечти за преживявания, на този етап всичко е възможно. Но както един добър градинар окастря клонките на овошките, за да увеличи потенциала на останалите, така и чувствата трябва да бъдат селектирани. Нужен е фокус върху едно чувство, една мечта, едно потенциално преживяване.

30 портал трябва да избере върху кое чувство да се фокусира и коя мечта да бъде превърната в преживяване. Той е там, за да разпознае кое е онова желание, което остава след като вълната на емоциите се е издигнала до най-високата си точка и се е разбила и след това се е оттеглила в най-ниската си точка.

• Кое е онова желание, което не си отива?
• Коя е онази мечта, в която се вкопчвам и жадувам да я превърна в  преживяване?
• За какво копнея?

41 портал поднася фантазиите си за нещо ново, 30 избира коя мечта да разпали с надеждата, че преживяването ще си струва.

Пътят на човешкия опит е наситен с очаквания и осеян с разочарование, когато те не се сбъдват или мечтата е била по-хубава от реалността. Вълната на желанието се надига и се разбива, разкъсвана между надеждата и болката.

Именно там, в 30 хексаграм седят мойрите, богините на Съдбата, и предат нишката на човешкия живот, промушват я през разнородни преживелици и, когато му дойде времето, я отрязват.

Богините на съдбата диференцират човешкия опит.

Ти поемаш на път, воден от копнежа да изживееш мечтата си, зареден с надежда, но на пътя стои Съдбата. Тя поставя онова непредвидено препятствие, което те спъва и те кара да намериш друг начин, да поемеш по заобиколен път, да направиш нещо, което не си опитвал преди. И сблъсъка между опита ти до момента и препятствието, те отвежда в 36 хексаграм, порталът на Кризата.

Той носи в себе си дълбокия страх от това, че си неопитен. Изпълнен си с нервност, че никога, никога не си правил това до сега. Но там, в тази нервност и в страха се крие и вълнението, че ти предстои да опиташ нещо ново. Превъзбудата да направиш нещо, което не си правил преди, да изпиташ със сетивата си, да преживееш съпътстващите това емоции…

И именно в това се корени кризата. Тя е криза до толкова, до колкото всеки първи досег с непознатото носи дискомфортът да не знаеш какво да направиш и как да се справиш. 36 портал е врата към кризата на всяко ново преживяване и ни превежда от неопитността към опитността, за да можем да прогресираме, да напредваме и да се развиваме.

Докато в един момент не застанем в 35 хексаграм и кажем „Бил съм там. Правил съм това.” 35 портал е преситен с преживявания. Опитвал е всичко и знае, че не всяко преживяване си струва. Има опит и знае от първа ръка. Той се пита „Какво ще ми донесе това преживяване? Какво ще получа от него?”. Той ни носи разбирането, че не всяка нова мечта си заслужава да бъде изживяна, не всяка нова посока трябва да бъде изследвана, но за да стигнеш до тук е нужно да си преживявал многократно многообразието на живота.

Пътят на човешкия опит е път на развитието ни като вид. Този механизъм ни подтиква винаги да търсим непознатото, онова, което никой още не е изживял и да идем там, където никой още не е бил и по този начин да разширим съзнанието на човечеството.

Но никое преживяване не е завършено, без да му отделим време да го преразгледаме. Едва след като си дадем пространството да погледнем назад и да се запитаме „Какво ми донесе това преживяване?”, можем да добавим опита си в съкровищницата на човечеството и да го обогатим като разкажем своята история.

‘2011г.

The post Пътят на човешкия опит appeared first on .

Недефинираният център Г, който е устроен да изследва многообразието от потенциални идентичности и да позволява посоката и любовта в живота му да му бъдат поднесени отвън, когато се намира на правилното място, вместо това, често се опитва да скрие неловкото усещане, че не знае кой е като си избере една роля и се вкопчи в нея. Като актьор, открил своето амплоа, той се обзавежда с всички атрибути, свързани с тази роля. „Аз съм мениджър. Ще се обличам като мениджър, ще говоря като мениджър и ще имам вещите, които имат мениджърите и ако винаги изглеждам точно така, всички ще си мислят, че аз съм това и никой няма да узнае, че не знам кой съм.“ Този процес на идентификация с една или няколко роли често е изведен в такава крайност, че можете да видите в гардероба на този човек десет идентични ризи и когато и да го срещнете, той изглежда по един и същи начин.
Маскировката позволява на ума да поддържа илюзията за постоянство: „Аз знам кой съм – аз съм мениджър.“ С настойчивото поднасяне отново и отново на една и съща презентация за избраната роля, автентичната същност на това същество се оказва хваната в капан.

Маската се сраства с лицето и костюмът става част от тялото, когато никога не се свалят.

Те се превръщат в периметъра, в който това същество може да обикаля, като куче на синджир. Всичко, което не комуникира „Аз съм мениджър“ става недопустимо и всяко действие, което не се вписва в ролята на „мениджър“ става неприемливо. Помислете за всички онези около вас, които не си позволяват да следват своята автентична природа, понеже това означава да отстъпят от ролята, с която са се идентифицирали. Тази роля се превръща в клеймо: аз съм майка, аз съм мъж на жена си, аз съм танцьор, аз съм независима… „Аз съм майка на две деца – не мога да постъпвам така, защото майките не правят така!“ Умът ще мисли през призмата на избраната роля и ще използва всички средства, за да скрие зад нея факта, че човекът с недефиниран център Г не знае кой е.

Всеки недефиниран център създава у не-азовия ум тревожното усещане за уязвимост и го хвърля в порочния кръг на преследване на начини да прикрие това, което възприема като слабост.

Изпълнен с опасение да не бъде открито, онова, което така усърдно се опитва да крие, умът ни ще претегля всяко едно решение и ще отхвърля възможностите, които заплашват крехката ни фасада.

Стратегията и Авторитета ни водят отвъд маскарада на страха и колкото повече развиваме осъзнатостта си за нещата, които се опитваме да прикрием в себе си и колкото по-често оставяме фасадата да падне, толкова по-често проявяваме автентичната си същност в нейната невинна неподправеност.

The post Какво се опитваш да скриеш? appeared first on .

Той е онзи механизъм в нас, който ни указва кое е коректно за нас, коя е нашата посока, кои са съществата, които принадлежат в живота ни и кои места и дейности са правилни за нас.

В началото на процеса си хората обикновено споделят, че срещат трудности в това да разпознават, да се вслушват и да следват Вътрешния си Авторитет. Това е така, понеже сме приучени да взимаме решения чрез ума си – да мислим за нещата, да ги претегляме интелектуално в термините на плюсове и минуси, да търсим ментално как да постъпим правилно.

Но умът не е устроен да взима решения.

Той е атрибут на пасажера, на Личността, който е тук, за да бъде само свидетел на процеса, да наблюдава и осмисля преживяванията ни в илюзията на майа и по този начин да развива потенциала си за осъзнатост. Той е съвършено устроен за измерване на илюзията – да забелязва какво се случва, да разпознава моделите и да осмисля и концептуализира, за да може след това да комуникира осъзнатото.

Вместо това, умът ни, пътникът на задната седалка, се опитва да направлява движението ни и да определя посоката, скоростта и дори самото функциониране на превозното средство. Той е неспокоен в своята роля на зрител и безспирно прави безуспешни опити да вземе контрола.

Онова, което му създава огромно напрежение, е непредсказуемостта.

Оказвайки се отново и отново пред болезнените последствия от едно или друго решение, той си обещава: „Другия път ще е различно! Ще направя това и това и следващия път ще се справя!…“. Уви, нито едно решение, взето с ума, не може да ни доведе до удовлетворение, успех, въздействие или изненада, а само към поредната порция фрустрация, горчивина, гняв и разочарование.

Умът се загнездва в белите пространства в картата, опитвайки се да измисли как да овладее непостоянството, което забелязва там.

Той е склонен да мисли за темите на отворените центрове и да се безпокои. Преживява обуславянето в тях като тревожни сигнали за опасност, която трябва да бъде избегната.

Недефинираният Коренен център ще тласка ума да мисли за спешността, тревожейки се как да надбяга времето.

Ще опитва да накара нещата да се случват по-бързо – да осъществи професионалните си амбиции по-бързо, да започне нещо ново веднага, да реализира мечтите си незабавно, да удовлетвори материалните си нужди на мига… Поставен под стрес, ще се опитва да вземе решение, което още не е завършено, ще се втурне да се бори с неща, с които няма никакъв смисъл да се бори или ще направи прибързани критични преценки. Умът ще преживява нещата като неотложни и ще пришпорва тялото да бърза до изнемогване.

Тъй като умът постоянно се занимава с темите на отворените центрове, започваме да ги възприемаме като нормални – това са нещата от живота. Колко хора възприемат стреса като неизбежен и дори обичаен спътник в ежедневието си?

Недефинираният Далак ще подклажда в ума страхът за нашето материално благополучие.

Мислите ни ще са наситени с безпокойство за утрешния ден, за това дали ще разполагаме с достатъчно ресурси за себе си и семейството си, за това какво ще е материалното ни състояние. Умът ни ще търси как да манипулира хората около нас, за да гарантира успеха ни, ще се съмнява в това дали можем да реализираме потенциала си, дали имаме достатъчно дълбочина в уменията си или ще бъдем обречени на провал. Мислите ни могат да бъдат заети с един популярен страх от авторитетите на работното ни място – дали няма да ни санкционират или да загубим работата си? – и по какви начини онези, които са в позиции на авторитет могат да заплашат нашето благополучие, когато не сме съгласни с тях или ги предизвикаме.

Колко пъти сте ставали свидетели на това как хората около вас вършат неща, които не желаят, движени от страха да не изгубят работата си? Умът, мислейки през страха за материалното ни благополучие, може да ни убеждава, че трябва да останем на работно място, което отдавна не ни носи нищо друго освен незадоволителна сума всеки месец, само защото е сигурно. Той ще ни държи в оковите на нещата, които ни вредят, с довода, че поне е познатото зло.

Често хора, които имат дефинирани центрове на Главата и Аджната са склонни да разчитат на менталните си построения и да се доверяват на ума си да измисли решение.

Но дефинираността на тези центрове не прави менталните решения верни.

Когато са дефинирани, ще имаме един повтарящ се начин на мислене за нещата и може да се чувстваме убедени в правотата на идеите, плановете или хрумванията си, но това не им дава статута на решения, които са коректни за нашия живот. При недефинирани Глава и Аджна ще има още две места за загнездване на непостоянните и променливи мисли, в които ни се иска да сме убедени, но не сме и се стремим да го прикрием.

Умът ни е устроен да мисли и нищо не може да го спре. Но можем да му отнемем правото да взима решенията в живота ни като дадем тази привилегия на своя Вътрешен Авторитет. Ролята, предвидена за ума е да бъде Външен Авторитет и да служи на другите. С времето, колкото повече остава в позицията на наблюдател, той развива способността си да забелязва и осмисля. Осъществяването не неговата роля е залегнало в усъвършенстването на потенциала за комуникация, в която няма „правилно“ и „грешно“, а само безкрайният спектър от гледни точки и перспективи.

The post За какво си мислиш? appeared first on .

изправен е пред възможността да изживява автентичната си природа, която лежи в дефинициите му, и едновременно с това е подложен на обуславянето в белите пространства в картата си, отдалечаващо го от истинската му същност.

Следвайки Стратегията на Типа си и вслушвайки се във Вътрешния си Авторитет, бавно, но сигурно се приближаваме към себе си. Но онова, което помага в този процес е осъзнатостта за това как работи натрупаната обусловеност в нас.

Обуславянето е онова, което се случва, когато срещнем човек, който има дефиниция там, където ние сме отворени или когато планетите ни донесат подобни активации.

В тези моменти преживяваме оказалите се дефинирани центрове или портали по един интензивен начин, усилвайки усещането, заради обострената си чувствителност там. Това би могло да бъде доста некомфортно преживяване и да имаме желание да се предпазим от него.

Обуславянето започва още в утробата на майката и в ранното ни детство изиграва определяща роля.

Преживявайки неочакваните обрати в настроенията на родител с дефиниран Слънчев Сплит, детето може да се усети изключително несигурно, понеже никога не знае в какво настроение ще завари родителя си и от каква емоция ще е продиктувана реакцията му. Детето започва да развива предпазливост, да внимава какво ще каже, стремейки се да не предизвика негативната емоционална реакция, научава се да показва онова поведение, което не води до гняв, привиква да не разкрива собствените си чувства и заживява в два плана – един за пред хората и един за пред себе си.

Изправено пред предизвикателствата, отправени от дефинираното Его – „Само толкова ли можеш? Виж какви оценки изкарва Петър! Не ме излагай пред хората!“, детето започва да се опитва да се докаже, за да заслужи родителят с дефинирано Его да се гордее с него, привиква да се сравнява и то в свой ущърб и да се опитва да компенсира усещането за малоценност, полагайки неимоверни усилия да постигне високи резултати и по този начин да се докаже…

Във всеки един недефиниран център, който е подложен на обуславяне, започваме да развиваме компенсаторни стратегии.

Чувстваме се непълноценни в него, понеже не можем да разчитаме на постоянно проявление.

Недефинираните центрове функционират непостоянно.

Има дни, в които някой с недефиниран център на Егото ще разполага с воля, но често ще му се случва да иска да използва волята си и тя да не бъде там. Това непостоянство ни кара да свръхкомпенсираме. Например, при недефинираното Его може да развием стратегията неистово да се опитваме да се докажем, полагайки повече усилия от необходимото и бидейки свръхкритични към себе си. Тази стратегия ще се включва у нас всеки път, когато някой ни отправи предизвикателство или ни постави в конкурентна среда.

В опитите си да се справим с натиска на обуславянето, във всеки един недефиниран център от малки започваме да си изработваме репертоар от стратегии.

Те са ни били от помощ и са сработили някога, когато сме били мънички и уязвими. Те са станали нашата броня, която ни пази от стрелите на света. Но те се превръщат и в наш затвор и ни сковават в хватката на заучените реакции и умъртвяват самата ни същностна жизнена сила.

Всички подобни компенсаторни стратегии обобщено можем да наречем Не-аз или Не-себе си, понеже те ни ограничават във възможността да бъдем автентичен израз на своята истинска същност.

Не-азът е схематичен, задвижван от страх и ангажиращ ума в постоянно прогнозиране каква стратегия да употреби, за да постигне или избегне едно или друго последствие.

В своята схематичност, не-азът напомня на сянка.

Не можете да различите лицето, цвета на очите, фините бръчици на устните или формата на ноктите. Има само общ контур на същество, но не можете да го оприличите на никой конкретно.

Без осъзнатост, човек често преживява повечето от времето в опростеното двуизмерно пространство, в което отговаря на познати стимули със заучени реакции, а жизнената му сила живее в подчинено състояние, ограничена от компенсаторните стратегии.

За да дадем свобода на изявата на собствената си същност, трябва да се изправим пред сянката си. Срещите с хората, които ни обуславят в недефинираните ни центрове, са възможности да изследваме какви са заучените ни реакции, как сме свикнали да се справяме с въздействието, което ни оказват, как компенсираме онова, което усещаме като своя слабост. И когато знаем, че имаме едно или друго заучено поведение, самонаблюдавайки се, можем да се уловим в крачка и да позволим на негово място да се прояви автентичната ни природа.

The post Не-азът – схематичен и ограничаващ appeared first on .